Имали сте лош ден. Началникът ви се скара и заплаши с уволнение, в магазина ви излъгаха, синът ви донесе двойка. Чувствате се обиден, раздразнен, сърдит. След два дни започва да ви боли главата, чувствате си зле, вдигате температура. Изглежда сте хванали грип. Има ли връзка между тези събития?
Като здравомислещ човек вие знаете, че грипът се предизвиква от вируси. Така че най-вероятно това е просто съвпадение.
Но ето, вашата дъщеря има нова учителка и никак не я харесва. Дъщеря ви смята, че учителката е несправедлива и след нейните часове се връща разстроена и изнервена. От известно време, дъщеря ви започва да боледува по-често. На пръв поглед нищо сериозно- малка температура, гърло…. Но кое е интересното в случая, обикновено тя се разболява точно когато й предстои среща с „любимата” учителка. Това не е симулация, симптомите са налице.
През 80- години на миналия век се появява нова наука психоневроимунология. Целта й е – да се изследва как си взаимодействат психиката, нервната и имунната системи и наистина ли събитията, които оказват влияние върху психиката ни могат да влияят върху възприемчивостта ни към различни заболявания.
Оказало се, че нервната, имунната и ендокринната система не са само тясно свързани, но и непрекъснато взаимодействат помежду си, влияейки една върху друга. Имунната система в много отношения прилича на нервната. В последните години става известно, че не само в нервната, но и в имунната система информацията се предава с помощта на специални химически вещества – невротрансмитери . Клетките на имунната система имат на повърхността си рецептори, които реагират на тези химически вещества/ норепинефрин и “субстанция Р”/и по този начин получават директна информация от нервната система.
Освен това имунната и нервната система взаимодействат и посредством ендокринната, която произвежда специални хормони, действащи и на другите системи в организма, в това число и на имунните клетки.
Какво се получава, когато организмът се сблъсква със събитие, което се възприема като опасно или предизвикващо тревога и напрежение? Таково събитие в психологията се нарича стресор.
Информацията за събитието се предава в хипоталамуса – отдел на мозъка, отговарящ за оценяването на информацията. Хипоталамусът отделя специален хормон – кортикотропин /CRH/, който на свой ред въздейства върху другия отдел в мозъка- хипофизата като я кара да отделя следващият хормон – адренокортикотропин. Този хормон попадайки в кръвта стимулира кората на надбъбречните жлези да произвежда тъй наречените стресови хормони – кортизол, адреналин и норадреналин. Стресовите хормони влияейки върху различните системи в организма предизвикват познати на всички симптоми: повишение на кръвното налягане, ускорение на сърдечния ритъм, мускулно напрежение – организмът е готов за битка!
Това е стресовата дъга – хипофиза, хипоталамус, надбъбречните жлези/HPA/.
Стресовата дъга взаимодейства с други отдели в мозъга, в това число с хипокампа- отдел, който отговаря за съхранение на информацията. Затова при спомен за някакво травмиращо собитие стресовата дъга се активизира, сякаш се отнася за действителна ситуация. Така че, когато ние започваме да си спомняме за стари обиди изпитвайки злоба и гняв, организмът ни реагира все едно, че се сблъсква с реална опасност и физиологичните последствия от тази реакция са същите.
Доказано е, че в процеса на стресовата реакция невротрансмитерите и стресовите хормони оказват влияние върху имунната система. Така по време на стреса се намалява количеството на антитела в кръвта, които се произвеждат от В-лимфоцити за защита от чужди агенти, в това число от вируси и бактерии.
Освен това стресовата реакция действа и върху друг тип клетки на имунната система – Т-лимфоцити. Една част от тези клетки -Т-килъри или убийци се внедряват в чуждата клетка и я разрушават. По време на интензивна стресова реакция количеството и активността на “килърите” намалява.
Съществува връзка между продължительността и интензивността на стреса и свързаните с него негативни емоции и количествените промени в имунната система. Колкото по-дълъг е стреса и колкото по-изразен е песимизмът, толкова се намалява количеството на специфичните видове лимфоцити.
Затова, когато се намираме под влиянието на нервното напрежение, по-лесно се разболяваме от грип или обикновена простуда, често се появява херпес, събуждат се стари болести.
Стресовата дъга взаимодейства и с други ендокринни жлези подтискайки секрецията на половите хормони и хормона на растежа.
С други думи,когато стресовата реакция е активирана тя мобилизира всички сили за борба с опасността временно изключвайки системите отговарящи за растеж, размножаване, имунитет.
Има данни, че продължителната работа на стресовата дъга може до доведе до нейното изтощение, до общо понижение нивото на кортизола в организма и повишен риск от възникване на автоимунни заболявания като псориазис, ревматоиден артрит, множествена склероза.
Реакцията на стрес е много индивидуална. Зависи и от наследствеността и от качествата на личността. При хората, които в детската възраст често са изпитвали стрес, израстнали са в обстановката на постоянното напрежение и безпокойство, връзките в стресовата дъга стават много по-силни. При такива хора даже незначителен проблем може да президвика интензивна стресова реакция със сериозни последствия за организма.
Постоянното натоварване на стресовата дъга може да бъде причина за психично състояние, за което е характерна депресия, загуба на мотивацията и парадоксалната реакция наречена “научена безпомощност”. Човекът се отказва от всякакви опити сам да преодолея трудностите и да решава своите проблеми. Високите нива на стресовите хормони често са свързани с тревожност, алкохолна и наркотична зависимост, някои типове неврози. В резултат от свръхнапрежението на стресовата дъга може да се появи и безсъние. Стресовата реакция на практика означава,че ние сме “на пост” в бойна готовност, организмът не си позволява да заспи.
И така, какво да правим? Как да избегнем вредните последствия от постоянното свръхнапрежение?
Разбира се, по възможност трябва да се стараем да избягваме травмиращите събития, особено когато се отнася за децата. Но в много ситуации това не е възможно.
Тогава можем да използваме рефрейминг или промяна на нашата интерпретация на стресовото събитие.
Стресът може да бъде физиологичен – например заболяване или травма или когнитивен. Вторият вариант означава, че нашият мозък получава информация за стресовото събитие с помощта на когнитивни процеси, такива като усещане, възприятие, мислене и памет. Когнитивният стрес се среща много по-често. В този случай от нас зависи каква точно информация ще получи мозъкът ни. Сблъсквайки се с проблема, преди всичко трябва да помислим, наистина ли всичко това е толкова лошо, може би в това може да се открие и нещо позитивно. Често ситуацията, която на пръв поглед изглежда безнадежна / например уволнение, провален изпит, напускане на партньора / в същност ни дава шанс да започнем нещо ново, което в бъдеще може да донесе успех.
Нерядко една от причините за развитието на стресовата реакция е голямо количество от незавършени дела. Сами по себе си те могат да бъдат не особено важни, например: обещали сте да се обадите на някой, трябва да завършите писмо, да дадете нещо за ремонт и т.н. Но когато подобни незначителни незавършени дела се събират, те държат психиката в постоянно напрежение. Затова по възможност старайте се да завършвате започнатото колкото може по-бързо, не го оставяйте за после.
Ако стресовата реакция все-пак е започнала, то съществуват техники за управление на стреса, които помагат да намалят неговата интензивност и да попречи на пълното изтощение на ресурсите на организма.
- Визуализация и използване на въображението. В момента на гнева представете си ситуацията на покой: вие сте на брега на морето или в гората, вашият организъм се отпуска, усещате умиротворение.Техниките на визуализацията често се използват в клиники по артернативна медицина. Пациентът се представя как тялото му се освобождава от болестта, болестта заминава, тялото се пълни със сила и енергия.
- Важни са надежда и оптимизъм. Исследванията показват, че оптимизмът като личностна черта осигурява по-добра прогноза при други равни условия даже при такива тежки заболявания като рак.
- За изхода от стресова ситуация помагат наличието на ясна цел в живота, устойчиви ценности.
- Огромно значение имат социалните връзки, които осигуряват подкрепа при тежките обстоятелства .Колкото повече и по-разнообразни са тези връзки, толково по-леко протича стресова реакция и по-слабо е изразено свързано с нея отслабване на имунната система.
Така във експеримент проведен от психолози в Йелския университет две групы доброволци получават капки за нос, съдържащи вируси на простуда. В групата, в която влизат хора с по-голямо количество и разнообразие на социалните връзки, броят на заболелите е бил по-малък, симптомите са били по-слабо изразени и оздравяването наступвало по-бързо.
- Активна позиция, чувство за автономия, чувството, че сам контролираш своя живот също осигурява по-адекватна реакция на стреса и по-бърз изход от стресова ситуация.
- Често се изполват такива техники, като медитация, молитва / изключително ефективна за вярващите /, хумор, музика.
- Физическите упражнения помагат за намаляване на стресовата реакция, но в умерено количество. Прекалено силно физическо натоварване също е стресор.
И, разбира се, можем да помогнем на имунната система да се справи със стреса използвайки ефективни имуномодулатори /Immune Support/ и продукти възстановяващи функциите на нервната система / Brain Booster/ и оказващи успокояващо въздействие /Mental Comfort/.