Обикновено хората не си дават сметка, че трайно намаление на теглото рядко може да бъде постигнато само с диета и чудодействени хапчета, а е свързана с промяна в цялостен стил на живота.
Според статистиката от наднорменото тегло страда от 20 до 40% от населението в света. Тези разлики в проценти са резултат не само на различни традиции в областта на храненето, но и на различни критерии. В западните страни критерии са по-строги, докато в много от развиващите се страни все още умерената пълнота се смята за признак на благоденствие. Тревожно е, че непрекъснато се увеличават децата със затлъстяване.
Вероятно почти всеки, който се е опитвал да спазва някаква диета е изпитвал определени трудности, както във връзка със самата диета, така и с „йо-йо” ефект – връщането към старото тегло след приключването на диетата. Така се получава, защото обикновено на наднорменото тегло гледат като на нещо изолирано, а то е свързано с целия ни начин на живот.
Кое е характерно за съвременния начин или стил на живота?
- Психологическото натоварване се увеличава. Повече напрежение, конкуренция, информация /основно негативна/.
- Намалява се физическото натоварване. Даже ако сте от „напреднали” хора, които няколко пъти седмично посещават фитнес, това не може да компенсира останалото време, което прекарвате в офиса пред компютъра, в къщи пред телевизора, в кола или в обществен транспорт.
- Храната е достъпна, продава се навсякъде. А най-достъпната храна е високо калорична, с голямо съдържание на захар и изкуствени подсладители, сол и трансмазнини. /Фаст-фуд, безалкохолни, чипсове, снаксове, готови сладкарски и тестени изделия и т.н./
Начинът ни на живота се е променил, но ние самите като биологичен вид сме останали същите, както и преди хиляди години. Някога нашите предци са се занимавали със събирателство и лов. Храната не винаги е била под ръка. Понякога е трябвало да изминават километри, за да намерят нещо за храна и винаги е присъствал страх от възможен глад. Затова, когато е имало храна е трябвало да се създават резерви във вид на депо от мазнини. А най-бързо се създават резерви, когато храната е сладка и мазна.
Не случайно е, че и сега при много от племената които водят първобитен начин на живот пълнотата се счита за достойнство и ако момичето е слабо преди свадбата специално го „угояват”.
Минали са много години, но ние продължаваме инстиктивно да се боим от глад, и събираме „мазнинка” за черните дни. След като този инстикт се намира дълбоко в подсъзнанието ни дали можем изобщо да се справим с него?
А сега да си представим нашето ежедневие. Заети сме. Винаги бързаме за някъде. Телефона звъни постоянно. За разлика от стационарния, от мобилния няма как да избягаш. Често когато сме гладни влизаме в някаква закусвалня или си купуваме закуска от близката будка. Кафе със захар, сандвич, парче пица, баничка – и винаги бързо, бързо…. защото сме заети. Често изяждайки сандвича едновременно се опитваме да търсим нещо в интернет, да говориме по телефона, да обсъждаме служебни въпроси с колегите си, а вечер да гледаме телевизия, да четем вестник, да проверяваме уроци. СТОП! Какъв сигнал получава нашето подсъзнание? Аз тичам, бързам /сигурно някой ме преследва/, мога да не успея. А това означава, че трябва да ям максимално бързо и много, иначе храната може и да не стигне. Ако към това се добавят и някакви травматични преживявания, които е прието да се наричат стрес и които на практика имат всички, то се задейства и тъй наречената стресова дъга: хипофизата-хипоталамус-надбъречните жлези. Стресовите хормони – кортизол, адреналин, норадреналин навлизат в кръвта и рязко увеличиват потребността от енергията. Като следствие от това се повишава апетита, увеличива се потребността от сладка и мазна храна. Ако напрежението става хронично, то организмът инстинктивно продължава да се запасява с енергията, складирайки я основно в областта на корема. В последните години се счита за доказано, че мастната тъкан в областта на корема е не само енергийно депо, но и функционира като самостоятелна ендокринна жлеза. Тя произвежда биоактивни молекули – тъй наречените адипокини. Адипокините участват в регулацията на глюкозната и липидната обмяна, хомеостаза, имунната система и процесите в централна нервна система – такива като апетит. За някои от адипокините е доказана патогенната им роля във възникването на инсулиновата резистентност, захарен диабет тип 2, атеросклероза и коронарната болест на сърцето.
Фактически ние влизаме в омагьосан кръг. Повече напрежение, повече храна, повече мастна тъкан, а самата тя започва да отделя вещества, които още повече увеличават апетита и способстват за развитието на патогенни състояния.
Не става дума само за храна, а за цялостен стил на живота… А стил – това преди всичко е отношение към живота изобщо и в частност към храната. Разбира се можем нищо да не променяме. По аптеките се продават достатъчно лекарства за намаляване на хорестерола, кръвното, захарта. Но трябва ли да ядем торти заедно с лекарства?
Защо е толково трудно да променим този стил?
Формално погледнато това би трябвало да е лесно. Необходимо е:
– Да се промени стила на храненето. Доказано е, че най-добрата за здравето е средиземноморската диета. Не случайно е, че в икономически неблагополучна Гърция продължителността на живота е с няколко години по-висока, отколкото в богата Германия.
– Повече движение
– Позитивно отношение към хората и към живота
Какво ни пречи най-често?
– Страхът. „Не мога да се променя. Промяната е нещо тежко, не искам да се измъчвам”.
– Навици. „Баба ми винаги е пържила картофи със свинска мас. Значи това е правилно. И аз правя така.”
– Концентрация върху негативното. Помислете, какви асоциации предизвиква думата диета? Нещо невкусно, блудкаво, постоянно самоограничение, чувството на глад. Да спазваш диета, означа да се самоограничаваш, да се измъчваш, а на никой не му е приятно да се измъчва, освен на мазохистите.
За да променим положението, трябва да пращаме на подсъзнанието си други сигнали:
– Първо: че ние нямаме намерение да се борим с никой. Забравяме думите: диета, самоограничение. Искаме да получаваме повече удоволствие от живота. Или може би някой не иска?
– Второ: да предприемем няколко конкретни стъпки.
